Мнение: „Скъпи Омри…“ Любовно писмо до съпруг заложник

Бележка на редактора: Бележка на редактора:  Съпругът на Лишай Лави Омри Миран, татко на двете им дъщери Рони и Алма, беше похитен от Хамас на 7 октомври и остава в плен в Газа. Писмото й е преведено от иврит от брат й Моше Лави. Мненията, изразени в този коментар, са нейни лични. Прочетете още

Скъпи Омри, мой Омри,

Алма стартира да пълзи скоро откакто ви взеха от нас. Сега тя също седи и стои и се пробва да яде сама. Тя се усмихва и протяга ръка към пространството, което в миналото сте заемали, като че ли се пробва да схване спомен, който се изплъзва през дребните й пръсти.

Чудя се, ще бъдете ли свободни да я видите да върви за първи път?

Пиша всекидневно на вас, на себе си и на света. Писане за нашата болежка, нашата мъка, нашето обезсърчение. Надявам се, че ще се върнеш при Рони, Алма и мен.

Чухме, че един от освободените заложници ви сподели, че сме оживели на 7 октомври макар всичко; бяхме избавени от къщата на ужасите, която видя гибелта на близки, нашето часове на принуждение и твоето принудително похищение.

Надяваме се новината да е вярна. Надяваме се, че знанието, което ви чакаме тук, ви оказва помощ да устоите през пленничеството, тъкмо както вярата за вашето завръщане е това, което ми оказва помощ да устоя.

Сещам се за думите на Пенелопа за Одисей: „ Колко жадувам за брачна половинка си – жив в паметта, постоянно. “

Рони беше по едно и също време фар от светлина и огледало, отразяващо болката в сърцето ми. Тя приказва толкоз доста в този момент, обич моя, с мъдрост, която надвишава нейните години.

Думите й са горчиво-сладки, непрекъснато увещание за вашето неявяване. Тя пита всяка вечер къде си, за какво към момента си загубен. Тя приказва за неприятните хора, които те лишиха пред очите ни. Тя те рисува всеки ден. И нейната усмивка ми припомня за теб.

Очите й търсят убеденост в моите и аз се пробвам да й дам увереността, за която жадува. Но същинският комфорт може да пристигна единствено когато се върнете при нас.

Устойчивостта на Рони е по едно и също време вдъхновяваща и сърцераздирателна. Тя откри вяра, когато Моджо, вашето куче, се върна ранено, само че махаше с опашка. Той също копнее да те види!

Алма е прекомерно млада, с цел да разбере какво се случва; нейният смях отеква в залата на краткотрайния ни дом в кибуц Крамим. Това е натрапчиво увещание за насладата, която в миналото е прониквала в нашия дом.

Да, забравих да кажа. Вече не сме в Нахал Оз. Няма вече Нахал Оз, поне не по метода, по който го помним, и най-малко не до момента в който тази мъчителна война не завърши.

Обществото и духът на Нахал Оз обаче не престават да живеят посредством нас, оживелите, които се събираме в поддръжка един на различен и се борим за вашето освобождение и освобождението на (другия заложник) Цачи Идан.

Открихме също общественост и система за поддръжка в Kramim, хора, които се грижат и обичат за нас и ни дават силата да се разсънваме всяка заран и да работим за вашето освобождение.

Вашите другари ни посещават, поддържат и ни обичат повече, в сравнение с бих желал.

Последния път, когато се видяхме, ти споделих, че те обичам, че ще се грижа за девойките и че не би трябвало да се правиш на воин. Ти ми сподели, че ме обичаш и тогава Рони се опита да изтича при теб. За благополучие съумях да я спра в точния момент.

Вашият плен, с всичките му незнайни, беше изчерпателен. Ранен ли си? Ядеш ли? Имате ли потребност от медикаменти? Измъчван ли сте или измъчван?

Незнанието е изтезание, което обгръща сърцето ми и го притиска.

Някои от завърналите се от плен споделиха своите ужасяващи истории; други може да споделят повече през идващите дни и седмици.

Но към този момент елементи от света наподобява са обърнали тил на нас – и най-много на вас – в най-трудния ни миг. Обединените народи, Международният комитет на Червения кръст, някои от тези, които гледахме като другари и съдружници.

Коридорите на властта и дворците на правораздаването на интернационалната общественост кънтят с безмълвие, което е оглушително. Междувременно улиците и публичните пространства по света са се трансформирали в места за омраза; разширение на насилието от 7 октомври с хора, които късат плакати с вашето име, вашата фотография, вашата история. Оставяйки ме с възприятие на изоставеност, което прорязва надълбоко.

Как стигнахме до място, където филантропичните молби на фамилиите се посрещат с равнодушие и насмешка, където правилата, които би трябвало да ни управляват, са засенчени от политическо театралничене?

Лишай Лави

Как стигнахме до място, където филантропичните молби на фамилиите се посрещат с равнодушие и насмешка, където правилата, които би трябвало да ни управляват, са засенчени от политическо театралничене?

Има моменти, когато усещаме, че нашето държавно управление също ни е изоставило. Въпреки че в действителност имам вяра, че е отдадено на освобождението ви и всички заложници.

Но знайте, че до момента в който някои мълчат, а други ненавиждат, доста други са шумни и цялостни с обич.

Не си сам; ние не сме сами.

Омри, пред лицето на отчаянието предпочитам вярата. Вярвам в силата на любовта и издръжливостта на човешкия дух да завоюва борбата за своята независимост.

Нашите фамилии неуморно се застъпват за вас в Израел и по света. Вашето лице и име се появяват на всички места – и ние пожелаваме другите да споделят името ви, да споделят историята ви и да приканват за освобождението ви.

Има моменти, в които си представям по какъв начин преминавам в Газа, държайки Рони и Алма покрай себе си, влизайки и гледайки в очите вашите похитители, както направихме в Нахал Оз.

В този сън те повеждам вкъщи с нас.

Но действителността е по-тъмна, по-сложна. Любовта и човечността, колкото и да ни дефинират, не винаги